История
Ранна история
Първото селище в района датира от втората половина на петото хилядолетие пр.н.е.(средно-каменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от 5 век пр.н.е. до 1 век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините й. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Живота в селището продължил до идването на славяните през 6-7 век н.е. Няма материални следи от уседнал живот в периода между 7 и 12 век.
Средновековие
След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 км северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на Османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на Османското владичество - Мала, Средна и Голяма Раховица. В Република Македония недалече от град Дебър съществува друга средновековна българска крепост с подобно име - Раховник.
Израстване и развитие
С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център. Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“. Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия – община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища. Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 процента от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център, и е най големия в Северна България. При избухването на Балканската война 9 души от Горна Оряховица са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През 1925 г. се открива Международен мострен панаир , който през 1932 г. е преместен в Пловдив. Първото подземно транспортно съоръжение изпълнено у нас по открит начин преди около 70 години е пешеходният подлез под коловозите на гара Горна Оряховица.
Държава: България