Горнооряховчанка е двойничка на Саманта Джоунс от сериала „Сексът и градът”
петък-11.03.2016г. - от - в.Борба
Бившата учителка намери препитание в Германия
КАМЕЛИЯ ВЕНКОВА ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА Е ОДРАЛА КОЖАТА НА БРИТАНСКАТА АКТРИСА КИМ КАТРАЛ, по-известна с ролята си на мъжемелачката Саманта от сериала „Сексът и градът”. Също като героинята от любимата филмова лента на жените по цял свят, нашенката не е минавала под венчилото и няма деца. Други прилики между двете са буйният темперамент, жаждата за приключения и безкрайният оптимизъм. Въпреки неудачите в живота си нашенката е успяла да запази тийнейджърския си дух и твърди, че в момента изживява втората си младост.
„Аз съм на около 50 години, но една жена не се пита за възрастта й”, шеговито отговаря Камелия на въпроса на колко години е. Темата за възрастта е табу и за щурата Саманта, която в сериала винаги отклонява това питане. Горнооряховчанката обаче споделя, че не е върла фенка на „Сексът и градът” и знае малко от концепцията му. „Героинята, на която приличам, е доста разкрепостена и сменя често мъжете. Затова не е пожелала да се омъжи. Аз обичам семейния уют, но нямах късмета да имам съпруг. Затова много пъти съм си мислела каква е моята мисия в живота. След време осъзнах, че МИСИЯТА МИ Е ДА ПОМАГАМ НА БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ, било то със съвети за позитивно мислене, нумерология или като рисувам и подарявам. Като прилики мога да откроя това, че и аз съм суетна като нея, грижа се за външния си вид, правя йога”, казва Камелия.
По образование тя е учителка по изобразително изкуство. Твърди, че много обича децата и й доставяло голямо удовлетворение да им преподава. Първото училище, в което започнала работа, било в град Елена. Около 3 години учела малчуганите там на рисуване, после се върнала в Горна Оряховица. Преподавала в ОУ „Георги Измирлиев”, както и в няколко близки села. Последното школо в кариерата й на учителка било ОУ „Паисий Хилендарски” в железничарския град. „Давах всичко от себе си, за да уча децата, но в един момент спадна бройката на учениците и ме съкратиха. Изпаднах в шок, защото не си представях да работя друго”, спомня си жената. Наложило се да си търси друга работа. Била сервитьорка, барманка, помощен персонал, докато неин познат не й предложил да замине за Германия. „Не знаех езика, но НЯМАХ ИЗБОР И СКОЧИХ В НЕИЗВЕСТНОТО. Преди 15 години за първи път стъпих на немска земя – град Нюрнберг. Помагах на собственик на заведение за домакинската работа. Плащаше ми по 500 евро на месец, а това за онова време бяха много пари. Като учителка взимах само 160 лева”, разказа Камелия. На всеки 3 месеца се прибирала в България, защото такива били изискванията тогава. Учела немски от учебниците на племенника си и в крайна сметка й станал като роден език.
Любезен жест към възрастна жена пък й дал основа за истинско приятелство. „Веднъж в заведението имаше една почерпена жена и аз я изпратих до у тях. Тя ми показа жилището си и ме покани да живея при нея без наем. Станахме много близки и останах там една година”, сподели тя. След като жената починала обаче, Камелия отново била изправена пред много изпитания. Единственото място за живеене, което можела да си позволи, била малка стаичка към заведението, където работела. „8 години останах там, шефовете не ми плащаха осигуровки, но не можех да напусна. После се върнах в България. Мислех, че ще си намеря по-добра работа, но уви. Бях отново сервитьорка и барманка. Един ден в заведението дойдоха мои ученици и ме попитаха за какво съм учила, като работя сега като сервитьорка. Това ме натъжи много, но срамна работа няма”, категорична е Камелия. Безпаричието я принудило отново да потърси късмета си в Германия. Работела в кухня, после станала детегледачка.
„Няколко години по-късно реших пак да се върна в Горна Оряховица, защото ме беше обзела носталгия. Не след дълго попаднах на оферта за работа като социален асистент чрез фирма посредник в Германия. И така дойдох в селцето Илсфелд, което е на 50 км от Щутгарт. Грижа се за възрастна жена в имението й”, обясни горнооряховчанката. През май тя планира да се прибере за кратка почивка в родния град.
„Вярвам в Бог и всеки ден, като се събудя, му благодаря за всичко, което имам – за майка ми, за приятелите, че имам работа и мога да помагам”, допълва двойничката на Саманта.
Галина ГЕОРГИЕВА
Източник: в.Борба